info@evrostar-ivanovi.com
evrostar@msn.com
назад

Владислава Паскова

Преди да стана част от голямото семейство „Евростар” и да започна усърдно да изграждам моята еврозвезда, аз бях покорена от постиженията на училището и неговите възпитаници. Аз си мислех, че нямаше накъде повече да се впечатля от него. Но жестоко се лъжех! Бях все още късогледа.

Не знаех, че тук ще открия много истински приятели, не знаех, че ще уча, без това да ме отегчава. А и повечето деца ги наблюдавам, че са така в началото. Дори у някой новодошли се прокрадват мисли, че тук се обучават зомбирали зубъри, но тези им представи бързо се сриват до основи и откриват само нови и то истински приятели.

Озоваваш се сред връсници поставили си висока летва на целите в живота, които се стремят да я достигнат, дори да я прескочат и в същото време неизпускащи дори капка от меда на живота. Забавляват се заедно всяка една секунда, впускат се неразделно във всяко едно приключение. На дискотека или лагер, в училище или в рейса веселбата не спира, защото сме заедно, защото си допадаме, защото сме като едно семейство. Разбирайки, че тайната на многото успехи не е в зомбирали зубъри, се замисляш дали учителите ще ти тръснат дузина учебници и ще съскат срещу тебе. Но и тези очаквания се разбиват набързо.

Да, учат те, та нали са учители, но те карат да ги чувстваш някак близки. Не случайно си имаме „Госпожата Майка” за прякор на наша учителка. За две години в „Евростар” аз вече знам, че няма непостижими цели. Постигат се с труд, но ние си правим и трудът част от купона.

Научих много! Достатъчно, за да повярвам на Сократ, „ че нищо не знам”, достатъчно , за да прескачам турнири и олимпиади,достатъчно, за да знам от сега какво искам от живота, надявам се достатъчно, за да покоряпървите си цели. Създадох си приятели, с които математиката на сърцето изчисли, че ще останем такива до края на живота ни.